Две баби си говорят:
– Как е мъжът ти?
– Умря оня ден.
– Как стана така?
– Ами готвя аз в кухнята, викам му – я иди в кокошарника и донеси едно-две яйца да застроя супата, излиза той, навежда се и хоп – инфаркт на миокарда. Гътна се и почина на място.
– И ти какво?
– Какво, какво… Ядох супата без застройка.

Двама старци си говорят:
– А бе имаше три начина да оправиш женета – с пръст, с език, ама третия какъв беше?
Другия мислил, мислил, па се плеснал по челото:
– Със свещ бе.

Някаква баба отишла на гробищата да види гроба на починалия си мъж, обаче защото отдавна не била идвала се изгубила. Гледа насреща си някакъв младеж и го пита:
– Извинете, знаете ли къде е парцел 65?
А оня й вика:
– Ама бабо, защо изобщо си станала като не знаеш как да се върнеш?

Две баби седят и си говорят. Едната казва на другата:
– Пено ма, онуй дето го мислихме, че е оргазъм се оказа че било астма ма!

На някаква баба й прекарали телефон. След няколко дни тя се обажда на техниците в пощата:
– Ало, момчета, нали вие прекарвахте телефона у нас?
– Да, ние бяхме.
– Абе много дълъг кабел сте ми сложили, та все се спъвам в него. Не може ли да го дръпнете малко от вашия край да се скъси?

Кавалер пита дамата, с която току-що се е запознал:
– На колко години сте?
– Няма да ви кажа направо, само ще ви намекна. – кокетничи тя. – Дъщеря ми е в детската градина.
– Браво! Сигурно е директорка там?

– Извинявай, бабо, ще ми кажеш ли как да стигна до болницата?
– Още веднъж ми кажи „бабо“ и тутакси ще се намериш там.

Имало едно време един много, ама много плешив човек.
На главата си имал само четири косъма.
И всяка сутрин се сресвал – два косъма наляво и два надясно…
Минало време, единият косъм паднал и човекът сменил прическата – два наляво, един надясно. После паднал още един и той започнал да се сресва така – един косъм наляво, един надясно…
После паднал още един… Човекът се натъжил.
– Гледай сега каква беля – ще трябва да ходя на работа несресан!

– Ех, наборе, лоша работа… Нещо май кръвотечението ми се е обърнало.
– Как така?
– Ами едно време стигаше само жената да ме погали по косата, и оная ми работа ставаше. А сега като ме погали по оная работа – косата ми се изправя.

Седи ди един столентик под сянка на пейката, минават съселяни и го закачат:
– Как е, дядо Иване, можеш ли още, можеш ли?
– Абе, мога, ама дава ли ти някой да опиташ…