Мъж влиза в цветарски магазин и вижда на стената окачен плакат с надпис: „Каквото искате да кажете на приятелката си, кажете го чрез цветя!“ и се обръща към продавачката.
– Бихте ли ми дали нещо, което да казва „Скъпа, извинявай, ама спах с майка ти“?

Жена казва на мъжа си:
– Скъпи,отивам да пояздя…
А мъжът:
– Да, добре скъпа, конят вече трети път се обажда…

Директор отива на лекар и се оплаква от преумора. След като го преглежда, докторът го пита:
– А как сте със секса?
– Един момент… – директорът изважда бележника си и прави нужната справка. – Секс имам всеки понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък.
– Множко е! – констатира лекарят. – Вторник трябва да отпадне!
– Но докторе, това е единствената вечер, която прекарвам вкъщи.

Между приятели:
– Защо имаш синина по бузата?
– Жена ми ме удари с тигана, след като разбра, че имам любовница.
– А по другата буза?
– Любовницата ме удари като разбра, че съм женен.

Мъж се опитва да прави секс със жена си. Тя го отблъсква:
– Не сега, скъпи. Не се чувствам добре, боли ме глава.
– Добре тогава, ще ида да искам някакви хапчета от съседката. Ще се върна след час-два.

Мъж се умилква на жена си:
– Обичам те, любима моя!
– Ако ти бях любима, нямаше да кръшкаш!
– Аз затова казвам „любима“, ако не кръшках щеше да си „единствена моя“.

Две приятелки си говорят:
– Реших да продам кожения диван.
– Защо?
– Върху него изневерих на мъжа си, и сега ми е съвестно всеки път като го погледна.
– Хм… Ако почна и аз така да продавам, у дома ще останат само полилеите.

– Скъпи, от колко време се познаваме и имаме сериозни отношения с теб… Не мислиш ли, че е време да ме запознаеш с роднините си?
– Ами щом искаш… Само трябва жената и децата да се върнат от почивка.

Ревнив съпруг пита жена си:
– С кого говори половин час по телефона?
– С братовчед ми.
– Как се казва?
– Каза, че е Николай.

Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета
на кмета.
– Нещо много сме намръщени днес – опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет.
– Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но…
– Какво?
– Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша
мемоарите си…