В казармата старшината казва на войниците:
– Нека всички олигофрени да дойдат тук отпред.
Никой не идва и старшината повтаря заповедта. Тогава редник Иванов пристъпва напред.
– Редник, защо заставаш при мен отпред? – опитва се да го подразни старшината.
– Ами, стана ми мъчно, че вие сте единственият олигофрен тук, та дойдох да ви правя компания…

Капитан се обръща към подчинения му войник:
– Гледам, редник, че Вие сте прекалено умен.
– Кой? Аз ли? – пита войничето.
– Ти ами! Няма да съм аз я!

Разговор между двама приятели-старшини:
– Защо те уволниха от армията?
– По болест.
– Каква болест?
– Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.

Старшината казва на войниците:
– Само да видя, че нямате вода в манерките цялата ще ви я изсипя на главата!

Внуче пита дядо си:
– Дядо, ти участвал ли си във войната?
– Да, момчето ми, участвал съм….
– А, там ли ти откъснаха ръката?
– Да, момчето ми, там….
– А, как стана това?
– Като ме водеха да се записвам за доброволец, момчето ми….

Новабранец се жалва на началството:
– Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали – панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас…
– Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!

Един младеж не искал да служи войник. На прегледа се оплаква:
– Абе, аз не мога да служа. Късоглед съм.
– Как тъй късоглед, бе?
– Еми на, гледаш ли го онзи пирон на стената.
– Виждам го. Е? – попитал лекарят.
– Е, ти го виждаш, ама аз не мога да го видя.

Къде се срещат времето и пространството?
– В казармата, когат старшината каже „Сега ще копате от тая ограда до обед!“

Войниците от едно поделение били на стрелба. Дошъл един генерал да наблюдава стрелбите. Гледал, гледал и по едно време казал:
– Срамота! Нищо не улучвате! Я дайте един автомат.
Взел автомата, изстрелял два пълнителя. Носят мишената – нито едно попадение.
– Нула, господин генерал… – смутено казал старшината.
– Именно! Ето така стрелят твоите войници… Я сега ти им покажи как трябва да се стреля!