На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва:
– Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.

Известен снайперист разказва:
– Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел – той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…

При военния лекар идва новобранец с кашлица. Лекарят по погрешка му дава разслабително.
На другия ден двамата се срещат на плаца.
– Е, как е, боец? Кашляш ли още?
– Не смея…

Капитанът:
– Редник Иванов, доложиха ми че вчера си се върнал от отпуска пиян до козирката, като си бутал пред себе си открадната ръчна количка! Наказвам те с една седмица арест.
– Ама господин капитан, не си ли спомняте че вие бяхте в количката?

Попитали един донаборник:
– Какъв искаш да си във войската?
– Летец!
Пратили го на подготвителни курсове, обаче там не го харесали и му казали, че никога няма да стане летец.
Отива пак на комисия.
– Какъв искаш да си във войската?
– ПВО!
– Защо?
– Ако аз не мога да летя, никой друг няма да лети!

При инспекция офицерът пита един от войниците:
– Колко време сте в армията?
– Много. – отговаря войникът.
– Много какво?
– Много дълго. – е крайният отговор.

През войната:
– Стой, кой там?
– Партизани.
– Колко сте?
– Цванцих.

Професор, пелтек и бързак трябвало да скачат с парашути от самолет. Първи бил професорът.
Казали му да брои до три, преди да отвори парашута. Понеже бил професор се зачудил: „Защо трябва да броя до три, а не до две?“
Докато се чудел паднал на земята. Втори бил пелтекът: „Е-е-е-дно, д-д-две…“ и той паднал на земята.
Трети скочил бързакът: „Едно, две три, о-о-о-, забравих си парашута“.

Смяна на караула през ноща.
– Стой! Kой идва?
– Снежанка и седемте джуджта.
– Снежанка при мен, останалите на място!
От близките храсти се чува гласа на дебнещия дежурен офицер:
– На джуджетата три, а на Снежанка пет денонощия арест!

Дядо разправя на внуците си подвизи от войната:
– Нося се аз на коня, и гледам срещу мен – куп врагове! Че като ги подхванах със сабята – сеч, сеч! Това ръце, крака – всичко наред сека!
– А защо не им сече и главите?
– Ами главите им вече бяха отсечени…