Старшина строява ротата и казва:
– Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин…
– Алуминий. – чува се глас от строя.
– Кой се обади? – пита старшината.
– Редник Петров!
– Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие!
– Ще спасяваме старшината. – чува се отново от строя
– Кой се обади? – пита пак старшината.
– Редник Петров!
– Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…

При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита:
– Имате ли бойни патрони?
– Да, господин капитан!
– Дайте ми ги… Това ли е всичко?
– Да!
– Повече нищо ли не остана?
– Само един патрон, господин капитан.
– Дай ми го и него!
– Не мога, господин капитан. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони…

Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица:
„Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много“.
Следва печат: „Военна цензура“.

След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията.
Влиза първият генерал:
– Премерете ме от главата до петите!
Мерят го – 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия.
Влиза вторият генерал (малко по-умен):
– Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете!
Мерят го – 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара.
Влиза третият генерал:
– Мерете ме от оная работа до топките!
Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита:
– А, ама къде са топките?!
– Във Виетнам! – невъзмутимо отговаря генералът.

Самолетът е в пламъци. Пилотът скача с парашут, но при приземяването се закача за клоните на дърво.
Един селянин дотичва и му помага да слезе.
– Исках да поставя нов рекорд – обяснява пилотът, – но не успях.
– Напротив, успяхте – казва селянинът. – Вие сте първият човек, слязъл от дърво, без изобщо да се е качвал на него.

Вуте и Пена си говорят:
– Абе Пено, туй делтапланера е много хищна птица…
– Що бе?
– Пет пъти го пушках доде пусна човека…

След сражението изправят войник пред военен съд.
– Защо избягахте от противника? – питат го. – Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте!
– В едната си ръка държах пушка, а в другата – граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага – да го ухапя ли?

– Редник, миналата седмица ви пуснах в отпуска, за да отидете на сватбата на сестра си! – казва сержантът. – Но днес й позвъних по телефона и тя ми каза, че засега няма никакво намерение да се омъжва!
– В такъв случай имаме налице двама лъжци, господин сержант! Аз изобщо нямам сестра!

Преподавател във военно училище:
– А сега, курсанти, запишете си – водата кипи при температура от 90 градуса.
Курсант:
– Господин полковник, а нас в училището ни учеха, че водата кипи при 100 градуса.
Преподавателят отваря тетрадка, разглежда нещо дълго и накрая вдига глава:
– Съвършенно сте прав, курсант! Аз съм сбъркал, действително водата кипи при 100 градуса. Правият ъгъл кипи при 90 градуса!

– И откога ви влече парашутизмът?
– Ами когато видях, че ми гори левият мотор на самолета…