Прокурорът:
– Престъплението е извършено със замах, професионализъм, прецизност…
Обвиняемият се обажда:
– Колкото и комплименти да ми правите, пак няма да си призная!

Явяват се две момичета на конкурс за съдии. Комисията е от пет съдии, четири възрастни жени и един млад мъж-председател. Първото момиче е дребно, пълно, грозновато и с очила. Каквото го попитат – всичко отговаря правилно. Второто момиче е висока, дългокрака, хубава блондинка; каквото я попитат – нищо не знае.
Събира се комисията да реши коя от двете да избере:
– Тая пълничката, тя всички закони знае и много правилно разсъждава – казват съдийките.
– Не, ще изберем втората – казва председателят. Закони се учат, но крака не растат!

Свидетелят се заклева да каже истината и съдията го пита:
– Вие очевидец ли сте на престъплението?
– На престъплението не, господин съдия, но на слуховете – да.

В съда съдията разпитва една жена:
– На колко години сте?
Тя мълчи.
– Ще ми кажете ли на колко години сте?
Тя пак мълчи
– Имайте предвид, че колкото повече мълчите, толкова по-възрастна ставате.

Съдията към подсъдимия:
– Твърдите, че белегът на главата на тъжителя е по наследство?
– Да, г-н съдия. Дядо ми е бил много буен и аз съм като него.

– Не ви ли е срам на стари години да откраднете мобифон?!
– Господин съдия, на млади години нямаше!

– Знаеш ли каква е приликата между НЛО и честните адвокати?
– Не.
– Приличат си по това,че и за НЛО, и за честните адвокати всеки говори, но никой не ги е виждал…

Из свидетелски показания:
– Дамата беше с много къса черна пола. Лицето й не го забелязах.

– Какво е последното ви желание? – обръща се прокурорът към осъдения на смърт.
– Да ви върна същия въпрос.

Из съдебна експертиза:
„Нараняването е станало с твърд предмет – вероятно локомотив…“