Двама съдии се напиват заедно, полицията ги арестува. За наказание всеки от тях трябва да осъди другия. Първият осъжда приятеля си на дребна глоба. Вторият осъжда колегата си на шест месеца затвор.
– Но защо? – пита клетникът. – Аз бях толкова снизходителен към теб!
– Зная, но много зачестиха случаите с пияни съдии. Ето, днес сте вторият.

– Свидетелю, познавате ли подсъдимия?
– Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка.
– Кога беше това?
– Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…

Телефонен разговор с адвокатска кантора:
– „Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум“, добър ден.
– Добър ден, търся господин Голдблум.
– Няма го, в командировка е.
– А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум?
– Излезе на обяд.
– А господин Голдблум?
– Болен е тази седмица.
– Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум?
– На телефона.

Назначили известен адвокат за служебен защитник на опасен престъпник, когото застрашавала смъртна присъда.
Председателят на съда се приближил до адвоката и му поръчал да даде на обвиняемия най-добрия съвет. След кратък разговор между адвоката и обвиняемия, последния скочил и избягал през прозореца. На упрека на председателя на съда адвоката отговорил:
– Но нали вие ми казахте да му дам най-добрия съвет!

Инспекция в затвора. Проверяващият пита един затворник:
– За какво си тук?
– Защото не ме пускат да изляза.

Адвокат говори в съда:
– Господин съдия, ако човек е бил осъждан осемнадесет пъти досега, то той не е престъпник!
– А какъв е според вас?
– Колекционер на присъди.

В обща килия били затворени двама престъпници – единият за кражба на крава, а другият за кражба на часовник. По някое време този, които бил откраднал кравата се помайтапил:
– Колко е часът?
– Стана време да доиш кравата! – отговорил другият.

Вървят в прерията адвокат, индиец и евреин. Замръкват и решават да поискат подслон в едно ранчо.
– Няма проблем, – казва им стопанина – но стаята е само за двама души и единият от вас ще трябва да спи в обора.
Отива в обора индиеца. След малко на вратата се чука. Адвоката и евреина отварят – какво да видят – индиеца. А оня обяснява:
– В обора има крава. Религията ми забранява да спя в едно помещение със свещено животно.
Нямало как, отишъл в обора евреина. След малко на вратата се чука. Отварят – гледат евреина, който обяснява:
– В обора има свиня. Религията ми забранява да спя в едно помещение с такова животно…
Нямало как – отишъл адвоката. След малко на врата се чука.
Отварят индиеца и евреина – и какво гледат – кравата и свинята…

– Аз направих нещо, което трябва да ти кажа – започва да се обяснява адвокат на съдружника си.
– Аз, аз, аз… Вечно „аз“ казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш „ние“…
– Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: Ние сме забременили секретарката.

Съдията:
– Този човек твърди, че сте го захапали за ръката?
– Но аз съм вегетарианец.