По време на едно дело във връзка с кражба на лека кола, адвокатът на обвиняемия пита тъжителя:
– Вие уверен ли сте, че именно обвиняемият е откраднал вашата кола?
– След като изслушах вашата защитна реч, започнах да се съмнявам имал ли съм въобще кола.

– Преди да започна да ви защитавам, ще отбележа, че този път положението ви е много по-сериозно. – казва адвокатът на своя клиент. – Миналия път се отървахте на косъм.
– Разчитам на това, че междувременно вие сте повишили квалификацията си…

Съдия пита подсъдимия:
– И не се ли страхувате когато обирате някоя каса?
– Разбира се, че се страхувам. Ами ако е празна…

Делото продължава няколко часа. Обвиняемият пита адвоката си:
– Още колко време ще продължи?
– За мен още около час, а за вас – от три до пет години.

В една адвокатска кантора се провежда следният разговор:
Клиентът:
– Извинете,може ли да ви попитам колко ще струва,ако ви задам един въпрос?
– 100 долара. А какъв е втория ви въпрос?

Съдията:
– Следващият, който прекъсне заседанието,ще си отиде в къщи!
Подсъдимият:
– Ура!

Клиент, току-що наброил по някакво дело за защита значителна сума, пита адвоката си:
– И все пак не се ли страхувате от по-нататъшни трудности?
– О, не… Най-трудното мина.

Затворникът към тъмничаря:
– Моля ви да предадете това писмо на моя адвокат. Той е в съседната килия.

Двама съдии се напиват заедно, полицията ги арестува. За наказание всеки от тях трябва да осъди другия. Първият осъжда приятеля си на дребна глоба. Вторият осъжда колегата си на шест месеца затвор.
– Но защо? – пита клетникът. – Аз бях толкова снизходителен към теб!
– Зная, но много зачестиха случаите с пияни съдии. Ето, днес сте вторият.

– Свидетелю, познавате ли подсъдимия?
– Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка.
– Кога беше това?
– Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…