Съдията към обвиняемия:
– Преди половин година ви осъдих за кражба на панталони, а ето, че отново сте тук!
– Извинете, господин съдия, но няма панталони, които да траят вечно!

– Ще кажете ли нещо в своя защита, обвиняеми?
– Уважаеми господин съдия! Облегнах се на витрината без да искам и тя се счупи. Тогава влязох вътре, за да оставя на собственика името и адреса си. Колкото до това, че полицаите ме завариха пред отворената каса, мога да ви уверя, че точно в този момент търсех лист и молив…

Надзирателят пита затворника:
– Искаш ли да предадем нещо на приятелите и роднините ти?
– Няма смисъл, те всички са тук…

Директор на затвор към затворник с изтекла присъда:
– Имате ли някакви планове за бъдещето?
– Разбира се, господин директоре! Набелязал съм една банка и две пощи!

В съда:
– На съда всичко е ясно. Да влезе убития.

Съдията казва на обвиняемия, който е осъден на 115 години затвор:
– Не се отчайвайте! Ние не сме бюрократи – ще излежите колкото можете!

В съда се гледа дело. Съдията пита подсъдимия:
– Професия?
– Акробат.
– Сержант, затворете прозореца.

– Подсъдимият, познавате ли човека, който вчера сте ударили с бутилка по главата?
– Не, господин съдия. Не е този. Много добре си спомням, че онзи нямаше превръзка на главата.

– Когато излезеш от затвора искам да ти помагам – казва затворническият пастор на затворника.
– Трогнат съм, отче, но се страхувам, че няма да можете. За моята специалност се изисква специална подготовка.

В затвора затворниците играели на белот и много се биели. Директорът забранил всички игри на карти и разрешил да се играе само шах.
Минал след известно време да чуе покрай килиите какво става, и чува разговор от една килия:
– Шах, шах, шах, две пешки метър и валат!