Адвокат е на смъртно легло. Семейството ми извиква свещеник.
– Искате ли да се помирите с Твореца? – пита свещеникът.
– Може – отговаря адвокатът. – Само, моля ви, направете предложение. Аз съм засегнатата страна.

Двама затворници разговарят в килията:
– Тук съм, защото печатах пари.
– Значи не си подправил банкнотите както трябва!
– Напротив, бяха без грешка. Моделът се оказа фалшив.

Разпит на заподозрян в полицията.
– Познат ли ви е този нож?
– Да, познат ми е.
– Охо, ще си признаеш ти! И откъде ти е познат?
– Ами вече трети ден ми го показвате.

– Значи така – пита съдията. – Излиза, че сте откраднали не само пари, но и скъпоценности!
– Да, сър. Мама ме е учила, че щастието не е в парите!

Подсъдимият казва на прокурора:
– Но аз изобщо не съм виновен! Невинен съм!
– Всички казват така…
– Ето, виждате ли, значи съм прав!

– Разкажете подробно как се случи всичко.
– С удоволствие, господин съдия. Седяхме си спокойно на бара и изведнъж Пешо ме ръгна с една вилица. Аз, на шега, му плиснах в лицето халба бира, той ме тресна с бутилка по главата, а аз го цапардосах с един стол… И изведнъж – такъв скандал!

– Обвиняеми – казва съдията, – вие сте толкова интелигентен човек, а…
– Съжалявам, господин съдия, че не мога да ви отговоря с подобен комплимент. Нали се заклех да говоря само истината!

Съдията:
– Защо разбихте магазина?
– Защото имах проблем!
– Какъв?
– Ключов…

Двама бивши затворници минават край затвора.
– Виж, вдигнали са стената с още два метра – казва единият.
– И какво от това? – отговаря другият. – Ако пожелая, пак мога да вляза вътре.

– Какви бяха мотивите ви, за да извършите престъплението? – пита съдията.
– Господине, за обясненията съм си наел адвокат. Аз съм по работата.