– Докторе, жена ми ме напусна, взе и децата, изгониха ме от работа, изгониха ме от квартирата, само пиенето ми остана… Какво да правя? – Ами как да ти кажа? Като лекар мога само да ти кажа да оставиш алкохола, обаче като човек – не те съветвам.
В лудницата лудите се хванали през кръста, обикалят на горе-на долу и викат: – Пуф-паф, пуф-паф… Идва главния доктор и вика на началника на отделението: – Абе, не ти ли пречи тоя шум? – Шума не, ама само дето пушека е много.
Двама слаботелесни седят на една пейка. По едно време духнал силен вятър и отвял единия от тях. Носен от вятъра, той обиколил света и се върнал обратно при пейката. – Защо не дойде с мене? – попитал приятеля си – Защото имам пломба.
– Мъжът ми си мисли, че е кон, докторе! Това е ужасно! Ще можете ли да го излекувате? – Да, госпожо. Но трябва да ви предупредя, че лечението ще струва много! – О, няма значение! Откакто започна да печели надбягванията, нямаме проблеми с парите.
Психиатър внимателно изслушва безкрайните оплаквания на пациент в депресия. Накрая се възцарява мрачна тишина. – Добре, да предположим, че се опитам да ви помогна – казва накрая психиатърът. – Но, както казвате и вие, защо е нужно… Все едно – всичко в тоя живот е така безсмислено…
При психиатъра. – Докторе, жена ми има комплекс за малоценност. – О, не се притеснявайте, това се лекува лесно… – Аз не идвам за това. Посъветвайте ме, какво трябва да направя, за да го запазя?
– Хората смятат, че съм пряма, предизвикателна и нахална – обяснява пациентката. – Много добре разбирам, госпожице – отговаря психиатърът. – Но все пак трябва да си взема някои бележки, затова бихте ли слезли за малко от коленете ми?
– По-големият ми брат страшно ме ядосва! – казва мъж на средна възраст. – Като влезе да се къпе, прекарва по няколко часа с пластмасовите патета и гумените подводници във ваната. – Ако това го радва, не виждам причина да се ядосвате – отговаря психиатърът. – И вие щяхте да се ядосвате, ако бяха ваши…
На една стълба в лудницата се е качил бояджия и боядисва стените. Отдолу се приближава един от пациентите и пита: – Добре ли си хванал четката? – Да, защо? – Абе щото ще взема стълбата!
