Лекар преглежда пострадал пациент:
– Да-а-а. Всички кости са си цели, само че някак подредбата им е по-друга.

В поликлиниката:
– Докторе, при вас ли си забравих бикините преди малко?
– Не, аз съм зъболекар.
– Аха… Сигурно са останали при очния доктор.

– Докторе, защо толкова дълго ми пишеш диагнозата? Какво става?
– Не се притеснявай, не е диагноза. Съчинявам ти некролога.

– Докторе, не мога да ходя, не мога да седя, не мога и да легна…
– Значи, остава ти само да се обесиш.

Лекарят преглежда пациент и постоянно си мърмори под носа:
– Добре… добре… добре…
– Какво е толкова добре бе, докторе?
– Добре, че аз не съм болен от това…

– Докторе, ако трябва – ще откажа пушенето?
– Късно е вече…

– Докторе, това лекарство което ми предписахте много ми помогна!
Докторът, замислено:
– Да-а-а… какво ли не се случва.

– Докторе, зъбите ми са съвсем жълти! Какво да правя?
– Носете кафеви вратовръзки.

Доктор към пациента:
– Имам за вас две новини, добра и лоша.
– Кажи хубавата?
– Ами тази болест сигурно ще я нарекат на твое име.

– Докторе, не мога да заспивам вечер.
– Опитахте ли да броите овце?
– Опитах, не помага.
– Тогава нека всяка овца да ви разказва биографията си.