Мъж спечелил Зелена карта и хукнал на курс по английски, за да научи поне малко. Приключил курсът и учителят му рекъл:
– Важното е да говориш бавно и те все ще те разберат.
Отива нашият човечец в Анлия, сяда в едно заведение и казва на келнера:
– До-не-се-те ми е-дна пър-жо-ла!
Келнерът отива в кухнята и след малко се връща с пържола.
– „Яяяя, работи!“ – помислил си човекът.
И пак казал:
– До-не-сете ми е-дна би-ра.
След миг келнерът се връща с бира.
– Се-га ис-кам не-що за де-серт.
И това желание е изпълнено. Изяжда си десерта, а келнерът го гледа. Като свършил, той отишъл при него:
– Ти от-къ-де си?
– От Бъл-га-рия.
– И аз.
– А-ми то-га-ва, що си го-во-рим на ан-глиий-ски?

XVIII век. Млад кавалер с перука къса маргаритка:
– Обича ме, не ме обича…
XIX век. Млад джентълмен със сюртук и цилиндър къса маргаритка:
– Обича ли ме? Разбира се! Ще даде – няма да даде…
XX век. Юноша с дънки къса маргаритка:
– Дали ме обича? На кой му пука! Ще бутне ли? Разбира се! Ще ми стане ли – няма ли да ми стане…
XXI век. Същество с неопределен вид гледа маргаритка – емблема на icq, чете на монитора:
– Обичам те! Искам те! Хайде да се срещнем! И гадае „Мъж? Жена? Активен? Пасивен?“

Върви мъж по брега на морето. На пясъка се търкаля голяма и красива раковина. Любувайки се на слънчевия залез, пълното безветрие и равното като огледало море, мъжът поднася раковината към ухото си и се опитва да чуе шума на прибоя в нея…
Изведнъж рязко я дърпа от ухото си и удивено й казва:
– Как така да ходя на майната си?