Иванчо се връща в къщи с посинено око.
И майка му му казва:
– Иванчо, аз казах ли ти преди да се сбиеш да броиш до 10!
А Иванчо и отговаря:
– Да, ама мамо майката на Стоян му казала да брои само до 5.

– Деца – изправя се учителката, – кой ще каже какви пари имат американците? Гошко?
– Долари, госпожо.
– Правилно! А французите какви пари имат, Марийке?
– Франкове, госпожо.
– Точно така! А ние какви пари имаме, Иванчо?
– Ние нямаме пари, госпожо!

Майката на Иванчо родила близнаци, и баща му казал:
– Иди в училището и кажи на учителката, че имаш две братчета-близначета, и да те пусне ваканция една седмица.
Отива Иванчо, връща се и казва:
– Учителката ти праща много поздрави за новородения син.
– Как така един син? Ти не й ли каза, че са близнаци?
– Не, второто си го запазих за другата седмица.

В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима.
Марийка:
– Паднах в реката и си намокрих краката.
Иванчо:
– Паднах в саламура и си намокрих краката.
– Иванчо в изречението няма рима.
– Ами, защото саламурата не стигна до римата.

Иванчо се връща от училище. Баща му го пита:
– Имаш ли с нещо да ме зарадваш днес, сине?
– Няма тате, всичкото го изпихме вчера с приятели.

Дете казва на майка си:
– Мамо, майката на Иванчо му купи компютър за рождения ден, а моя е утре.
Майката учудено пита:
– И сега какво очакваш? Иванчовата майка да купи компютър и на теб?

Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва:
– Отивам да донеса един морков.
Марийка му отговаря:
– Донеси един и за нос.

Героя от войната Майор Митев бил на посещение в класа на Иванчо и учителката по този случай накарала учениците да напишат изречение в което всяка дума да започва с буквата М.
Става Марийка и почва:
– Москва, май месец, манифестация, майор Митев марширува с много медали.
Става Пена:
– Манхатън, март месец, мъгла, мафията моли майор Митев за милост.
Най-накрая дали думата и на Иванчо:
– Мека, мараня, мек миндер, млад манаф мърка и мърмори: Машала майор Митев, машала.

Иванчо и Марийка си говорят:
– Марийке,защо винаги вместо „не е вярно“ казваш „глупости“?
– Глупости !