– Иванчо, гледам че имаш двойки по всички предмети освен по география. Някакво обяснение?
– По география още не са ме изпитвали.

– Иванчо, къде си изцапа така панталона?
– Мамо, аз тебе питам ли те къде все си късаш чорапогащниците?

Учителката по биология разказва:
– Къртицата всеки ден изяжда храна, равна на собственото й тегло!
Иванчо пита:
– А къртицата откъде знае колко точно тежи?

Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва:
– Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра…
– И после какво ще стане?
– Ще ме погребат и няма да ме има вече.
– А как ще те погребат?
– Ами така – идва черната катафалка и ме отнася към гробищата.
– А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?

Иванчо пита майка си:
– Мамо, от къде се светва лампата?
– От където се изгася.

Учителката пита Иванчо:
– Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука?
– Ами… защото очите са по-напред от ушите!

Иванчо се прибира вкъщи:
– Мамо, мирише вкусно! Какво готвиш?
– Нищо, гладя накапаната ти тениска!

Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет.
– Иване, къде беше? – пита учителката.
– При зъболекария.
– И? Боли ли те?
– Не знам, зъбът остана при зъболекаря!

– Иванчо, какво се получава от овцата?
– Вълна, естествено.
– А какво правим от вълната?
– Не знам, госпожо.
– Е, как не знаеш? От какво ти е направено палтото?
– От палтото на тати.

След „занятия извън учебно време“ учителката недоволно казва на иванчо:
– Неудовлетворителен! Утре да дойдеш с баща си!