В училище:
– Иванчо, колко е 7 по 12?
– Не чувам нищо, господине!
– Колко е 7 по 12?
– Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно!
Даскалът се нервира:
– Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш.
Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва:
– Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми?
Учителят:
– Вярно, от този чин нищо не се чува.

– Иванчо, как е новата ти учителка?
– Много е набожна!
– Защо мислиш така?
– Ами пита ме нещо, аз почна да й отговарям, и тя веднага почне да се кръсти и да вика „Господи помилуй, Господи помилуй“…

Иванчо на урок по физика. Питат го:
– Дай пример за нещо с променливо съпротивление?
– Светла от 8-Б клас.
– Как така?
– Ами понякога ми пуска, а понякога се съпротивява.

– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога?
– Не всички, мамо, само женените.

Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите.
– Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола „мълча“?
– Шшшш!

В училище учителката казва:
– А сега, деца, ще изучаваме буквата „х“.
Иванчо вдига ръка:
– Аз да кажа, аз да кажа!
– Млъквай, Иванчо. Ти още за буквата „п“ не си довел баща си в училище.

Учителката дава на децата тема да пишат съчинение: „Какво щях да правя, ако бях директор“. Всички почват да пишат, само Иванчо стои.
– Иванчо, защо не пишеш?
– Чакам да дойде секретарката.

В час по биология учителката разправя за размножението на амебите. След като си разказва урока, пита учениците:
– Какво правят амебите след процеса на деление?
Иванчо:
– Едната се обръща към стената и заспива.

– Иванчо, дядо ти е много болен. Иди да му кажеш нещо по-весело да го разведриш.
– Дядо, ще уредим на погребението ти да свири духов оркестър!

Иванчо се оправдава пред баща си:
– Учителят се заяжда с мен, каза че нищо не разбирам от математика. После ми написа в бележника някаква цифра.