„Какъв хубав руски самовар“, помисли си Мюлер.
„Ти само завърти кранчето“, лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.

Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. „Повече няма да поръчвам биренки по телефона“, помисли си Щирлиц.

Щирлиц бързаше към кафе „Елефант“ за среща с жена си.
Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.

Щирлиц отваря пощенската си кутия и намира бележка:
„Ако не си платите сметката за тока, ще ви изключим радиостанцията.
Мюлер“

Банята на Гестапо. Шпионката Хайке зърва отпечатък на Ленин с главата надолу до пъпа на радистката Кет.
– Браво, иронизираш комунистите – казва Хайке.
„Повече няма да давам на Щирлиц да ме люби в униформа“, мисли си Кет.

В офиса на Мюлер нахлуват рогат делфин, летяща овца и говорещ зюмбюл. „Щирлиц вече прекали“, мисли си Мюлер.

Футболен мач ФРГ-СССР. Вратарят на немците Сеп Майер си бележи три автогола.
– Ще ме линчуват – шепне той на нападателя на СССР Олег Блохин.
– Спокойно, Щирлиц, още само седем – успокоява го Блохин.

Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография.
– Години? – пита го.
– Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц.
– Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.

Мюлер разбира, че в Гестапо има руски шпионин. Вика всички на разпит.
– Кой е шпионин? – крещи Мюлер.
– Той! – Щирлиц сочи Калтенбрунер.
– Щирлиц, знаеш, че не е вярно, защо? – удивен е Калтенбрунер. „В името на прогреса на съветската идея“, прошепва Щирлиц.

Щирлиц нахлу в автомобила на Мюлер и запали. Клечката дълго догаряше в ръцете му.