Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото.
Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане.
„Аха, кълвач“ – мисли Щирлиц.
„Хехехе, ти си кълвач!“ – мисли си Мюлер.

Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли:
„Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…“

Мюлер казва на Щирлиц:
– Така-а-а-а… Значи си руски разузнавач, а?
– Откъде разбра?
– Идиот, писал си го в автобиографията си!

Щирлиц и радистът му стоят в кръчмата – пияни-заляни. Радистът казва:
– Щирлиц, пред провал сме! Всеки момент Гестапо ще ни хване. Трябва спешно да се самоубием – да изпием отрова.
Щирлиц обръща още една чаша шнапс на екс и казва:
– А аз какво правя в момента?

Мюлер се обажда на Щирлиц по телефона:
– Щирлиц, в събота,точно в девет бъдете на „Унтер дер линден“. Ще се проведе съботник.
„Аха“ – мисли си Щирлиц – „разкрили са ме. Сега ми прави намеци, опипва почвата, а в събота ще ме арестуват. По-добре да се разбера с Мюлер на четири очи, отколкото с Гестапо“.
На другия ден отива в кабинета на Мюлер и си признава направо:
– Хер Мюлер! Аз съм руски шпионин.
– Не на мене тия номера, Щирлиц – отговаря му Мюлер – като чуете за съботник и всички ставате руски шпиони!

Върви Щирлиц и гледа – летят жерави.
– Ех, жерави – мисли Щирлиц.
– Ех, Щирлиц – мислят жеравите.

Питат Щирлиц колко прави 4х4?
Щирлиц много добре знае колко прави 4 по 4, но не отговаря – чака потвърждение от Москва.

Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта.
Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: „Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц.“
След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно:
– Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.

Разговарят Мюлер и Щирлиц:
Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове?
Щирлиц трескаво мисли: „За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката.“
Мюлер: Щирлиц, не ме гледай, а си закопчай ципа на панталона!

Мюлер:
– Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша.
– Почвай с лошата.
– Ами онази руската пианистка всичко си е признала.
– И какво по-лошо от това?
– Ами признала го е не на мен, а на жена ти.