Имало едно време една ламя

Имало едно време една ламя – добрата ламя Спаска. Тъй като вече била изяла всички животни от гората, в която живеела, тя решила да се премести в друга.
И така, добрата ламя Спаска тръгнала през девет планини – в десета, през девет гори – в десета, където се и установила.
Рекла да пообиколи добрата ламя Спаска своята нова гора и да разгледа. По пътя срещнала Вълка и го запитала:
– Ей, ти какво животно си?
– Ми, вълк съм аз. – отговорил той.
– Добре, Вълчо, утре осем часа пред пещерата да те ям!
Вълкът като я поогледал решил, че тя е силен противник и ще трябва да се примири със съдбата си. На сутринта отишъл пред пещерата на ламята и тя го изяла. През деня добрата ламя Спаска срещнала Мечката и я попитала:
– Какво животно си ти?!
– Епа, аз съм мечка!
– Добре тогава, утре осем часа пред пещерата да те ям!
Мечката какво да каже горката и тя като вълка се примирила със своята орис. Отишла тя точно в осем сутринта на другия ден и ламята я изяла.
Така минавали дните на добрата ламя Спаска в новия си дом, когато един ден срещнала Зайо. Гледа го тя и се чуди какво ли е това животно и, разбира се, започнала разговора както обикновено:
– Ей, ти, какво животно си, бе?
– Ами аз съм заек. – отговорил плахо Зайо.
– Аха, тогава утре в осем сутринта пред пещерата да те ям!
– А, може ли един въпрос? – попитал Зайо.
– Да? – отговорила добрата ламя Спаска, учудена от развоя на диалога.
– А-м, може ли да не дойда?
– Естествено, че може, нали затова съм Добрата ламя Спаска!