В едно царство се повила Ламята Спаска

В едно царство се повила Ламята Спаска. И през определен период от време се появявала в селото, и вземала по една девойка. Дошъл ред и на царската дъщеря. Както обикновено става в приказките, царят обявил награда за най-смелият – а именно който убие Ламята. Давал дъщеря си за негова съпруга, половината царство, купища скъпоценности, богатства и злата. Около 20-тина юнаци се пробвали и намерили гибелта си. Наш Иван решил и той да се пробва. Поискал само една овца от царя. Царя му дал овцата и благословията си. Заклал Иван овцата и й натъпкал кожата със слама и приспивателни. Хванал пътя и по козите пътечки, чукари и гъсталаци, се озовал право пред входа на пещерата на Ламята. Чул как си похърквала. Оставил и “овцата” пред пещерата и се скрил. По едно време Ламята се разбудила и протягайки се излязла от пещерата. “Я! Закуската сама дошла…” – казала си тя и налапала овцата. Сънотворното много скоро дало своя ефект. Иван отишъл и й натрошил зъбите с едно чукче. Върнал се в селото и право в двореца. Показал зъбите като доказателство и започнал “вземането на своето”.Оженили се набързо. Първата брачна нощ в момента в който останали насаме с булката й се преминавало към консумацията на брака, на вратата се почукало…
– Кой пък сега чука? – троснато запитал Иван.
– Ас са ти каса кой цука…