Начи от едно известно време отвориха ново 24/7 заведение с готвени манджички на булеварда до дискотеките.

Пред него почти винаги си има празни 4-5 паркоместа. Гледам дали нема некви служебни абонаменти нещо, нема. Викам си бах неговата мама, хабиби, тука има нещо.

И ше му прая сефтето една нощ, изгладнял. Паркирам пред него и докато се запътвам да вляза, от нищото изскача една батка и се насочва с бърза крачка към мен.

На втората секунда го профилирам като притежател на минимум два черни леопарда и най-вероятно на човек, живеещ в емемей клетка.

Смачканите ушенца ми внасят противоречиви емоции – или е некой съученик от спортното училище дето не помня или се е припознал, че съм некой дето му дължи пари и се е крил дълго време.

Само си викам, дано не е второто, че ше е доста нелепо да си замина гладен от тоя свят, ама квото такова, кой оцелее, тва е положението.

В момента, в който вижда, че ще влизам в заведението замръзва като по команда. Викам си, добре, може и да доживея оставката на още некой от ПП.

Взимам си манджиджчката и хапвам отвън на една масичка.

В тоя момент паркира неква черна тупалка, слиза с тежка крачка некой дето явно притежава половината студентски град, но с вид на Емрах Стораро. Запътва се в посока, различна от заведението и в следващата секунда като пантера пред него се озовава нашия човек от клетката.

– Не може да паркираш тука. Само за клиенти на заведението е.

Аватарът на Емрах Стораро дори не си помисли да задава некви въпроси, качи се в колата и замина…

И като ми стана едно носталгично по ония времена, в които немаше синя зона и си имаше ред и дисциплина…

Сега го пазаря човекът, дали не иска да заработва некви извънредни смени на стоянката на такситата на пилоните.

Три омъжени жени ходили на шопинг в един мол. А след това седнали да пият кафе. Първата казала:
– Ох, вкъщи оня скъперник, мъжът ми, пак ще мрънка, че много харча!
Втората се присъединила:
– И моят циция ще ми пили на главата за същото!
Третата се усмихнала:
– А пък моят Мечо няма да има нищо против.
Другите две се засмели:
– Да, бе, да! Докажи ни го! Обади му се пред нас и му кажи какво си си купила днес!
Тя кимнала:
– Готово!
После си извадила телефона от чантата. Набрала номера и пуснала на високоговорител:
– Ало, слънце! Днес си купих ботуши от мола – кафяви, кожени, с катарама. Нали не се сърдиш, Мечо? Мнооого те обичкам!
Чул се измъчен мъжки глас:
– Оффф,… добре, бе! Какво да те правя? Айде, че имам работа!
След това жената се обърнала самодоволно към своите приятелки:
– Е, видяхте ли? Какво ви казах?
Тогава едната приятелка попитала:
– Само не ми стана ясно – когато му каза „кафяви, кожени, с катарама“, той разбра ли, че става дума за три различни чифта?

Заседание на съда:
– Жертвата е убита с кръгъл, тъп предмет…
Обвиняемият:
– С глава го ударих!

В края на 60-те години отива един „другар“ в някакво ткзс, събира населението в читалището и започва:
– Другари, в Америка е много лошо!
– А такааа! – чува се откъм последните редове.
– Там хората мрат от глад!
– А такааа! – от същото място.
– Работят от тъмно до тъмно за мизерни парѝ!
– А такааа!
– И няма на кого да се оплачат!
– А такааа!
– В целия капиталистически свят е същото!
– А такааа!
Писнало му на чантаджията и нервно се провикнал:
– Ай стига бе, какво „а такааа, а такааа“?!
А оттам се чуло:
– А така де, няма само тук при нас да е тъй!

Софиянец-тежкар се настанил удобно на кожения диван в огромния, 150 квадрата хол, сипал си 12-годишно уиски, палнал една пура и започнал да се наслаждава на лукса, с който бил заобиколен. По едно време се чува страшен трясък, едната стена пада и в хола влиза огромен „TIR“:
– Къде бързаш толкова, бе, пич? – пита „домакинът“.
– За Пловдив! – отговаря втрещеният тираджия.
– През кухнята, и НАПРАВО!…

Един мъж се притеснявал, че жена му вече не чува и ще има нужда от слухов апарат. Тъй като не бил сигурен какво точно да направи се обадил на семейния лекар за съвет. Той му казал, че има един съвсем прост непрофесионален тест, с който да разбере колко сериозен е проблемът.
– Можеш да направиш следното. – казал лекарят – Застани на 15 м. от нея и и кажи нещо. Ако не те чуе приближи се на 10 м., после на 5 и така, докато получиш отговор.
Същата вечер жената приготвяла вечеря в кухнята. Мъжът бил в дневната и си казал:
„Ето сега съм на 15 м., да видим какво ще стане“, и попитал с нормален тон:
– Какво има за вечеря?
Не получил отговор. Приближил се до кухнята на около 10 метра от съпругата си и попитал отново:
– Скъпа, какво има за вечеря?
Отговор отново не последвал. Преместил се с още 5 метра, задал въпроса, но пак не получил отговор.
Тогава мъжът влязъл в кухнята само на два метра от жена си.
– Скъпа, какво има за вечеря? – попитал той, но пак не получил отговор…
– Пешо, за пети път вече ти казвам – пиле!!!

В магазин за детски играчки влязъл млад баща с петгодишната си дъщеричка. След като разгледали обстойно всички артикули, малката казала:
– Тате, тате! От всичко тук най-много ми хареса оная голяма спяща кукла. Ще ми я купиш ли?
Бащата отговорил:
– Няма да мога, миличка.
– Защо бе, тати? Нямаш толкова парички ли?
– Въпросът не е в паричките.
– Много е тежка и не можеш да я носиш ли?
– Абе не е чак толкова тежка.
– Тая кукла е реклама на магазина? Затова ли не се продава?
– И това не е.
Момиченцето ококорило очички в пълно недоумение:
– Тогава какъв е проблемът бе, тати? Защо не можеш да ми я купиш?
Тогава бащата се навел и прошепнал в ушенцето на дъщеря си:
– Виж сега, миличка! Работата е следната. Това не е никаква спяща кукла. Това е ПРОДАВАЧКАТА.

В кварталния магазин преди Коледа:
– Кило луканка, бутилка черно джони, половин кило черен хайвер, какво е това евтино сирене бе, нямате ли горгонзола?
На втори Януари:
– Ма как 86 стотинки е солта бе, миналата седмица беше 82!

Отишъл Генко на гурбет. Минала година и булката му решила да му пише писмо, но, тъй като била неграмотна – викнала кума да го напише. Почнала да му диктува: „Генко, мъка, голяма мъка! Много голяма мъка… Генко…“
Кумът спрял да пише и казал:
– Кумичке, каква е тази мъка, я здрава си права си, децата ти са добре? Я се успокой, я сипи една ракия, пък после ще допишем писмото!
Пийнали, успокоили се, но кумът сложил ръката си на коляното на булката, а после я преместил по нагоре и… станала една…
По едно време се сетили да допишат писмото. Булката накарала кума да и прочете написаното, но не и харесало и казала:
– Скъсваме този лист и почваме наново. Генко, аз съм добре, децата са добре, прибрахме реколтата, всичко е наред. За нас не се кахъри. Пък кога дойде мъка – кума е тука!