Студент пасе трева в парк. Мина…

Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита:
– Абе ти що пасеш трева?
– Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак…
– На ти 20 стотинки, стига си пасъл!
Взел студента парите и си мисли: “Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса.”
Минава друг гражданин:
– Що пасеш бе?
– Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си…
– На ти 1 лев, стига си пасъл!
Взима студента парите и пак си мисли: “Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…”
Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов:
– Какъв си ти и що пасеш тука?
– Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак…
– Ти зимата беше ли на барикадите?
– Бях, бях!
– А скача ли, вика ли за нас?
– Виках, скачах!
– А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело:
“Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове.
Подпис: Иван Костов.”