Веднъж в час по български в кла…

Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за “мръсната уста” на Иванчо, извикала го и му казала:
– Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е?
– Да, госпожо – отвърнал Иванчо.
Дошъл денят на проверката.
Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата.
Учителката казала:
– Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете?
Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка.
Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал:
– Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче.
Станал Иванчо и започнал да чете:
– Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци…
Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил…
– …се ебат, госпожо.
Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала:
– Иванчо, не е ли малко неудобно…
– Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.