Една жена минава през парка. Изведнъж иззад храста:
– Стой!
Тя спира.
– Лягай!
Легнала.
– Пълзи!
Запълзяла.
И изведнъж чува до ухото си съчувствен глас:
– Госпожо, да не ви е лошо? Аз тука обучавам куче и ви гледам пълзите…
Една жена минава през парка. Изведнъж иззад храста:
– Стой!
Тя спира.
– Лягай!
Легнала.
– Пълзи!
Запълзяла.
И изведнъж чува до ухото си съчувствен глас:
– Госпожо, да не ви е лошо? Аз тука обучавам куче и ви гледам пълзите…
