Наскоро се настаних в една сграда. Наех си малък апартамент на последния етаж. Първият ден, когато тъкмо заспивах, чух мелодия от пиано. Не обърнах много внимание, сигурно някой човек от другите апартаменти свиреше.
На следващата нощ се случи същото. И така всеки ден след полунощ. Реших да попитам хазяйката откъде идва това пиано. Тя отговори, че в една от стаите на моя етаж има луд, който всяка нощ свири… Преди е слизал да свири на пианото в фоайето, но прекалено много е притеснявал с това останалите наематели и го преместили заедно с пианото горе. Така че да не пречи на никого. Не искали да го гонят, защото бил скитник.
Една вечер реших да отида при него и да чуя отблизо тази музика. Беше полунощ, тъкмо бе започнал да свири. Почуках на вратата му, но никой не ми отговори… Отворих леко. Мъжът беше застанал на пианото – поставено по средата на празна стая. В нея нямаше нищо друго, освен пиано и един матрак.
Доближих се, той дори не забелязваше присъствието ми. Сякаш съществуваше единствено той, неговата музика и свирещите му пръсти. Седнах до него и се заслушах … Толкова красива мелодия изпълняваше. Дори не потрепваше. Просто ръцете му танцуваха по клавишите и не отваряше очите си дори за миг. Музиката създаваше едно прекрасно усещане… усещане за някакъв спомен.
