Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа

Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.
– Това, което мисля – каза Пух, – е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
– Аз пък мисля – каза Прасчо, – мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.
– Хайде да отидем да видим всички – каза Пух. – Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл – това аз наричам Приятелски Ден. Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо… Пух можа:
– Ще отидем, защото е Четвъртък – каза той, – и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!