Седял си един старец край пътя и го наблюдавал

Седял си един старец край пътя и го наблюдавал. Забелязал, че се приближават мъж, който води със себе си дете. Човекът спрял, заповядал на детето да даде на стареца вода и парче хляб от техните запаси.
– Какво правиш тук, старче? – попитал странникът.
– Чакам те! – отвърнал съзерцателят. – Това дете са ти го дали да го възпитаваш, нали?
– Точно така – удивил се мъжът.
– Ами вземи тогава тази мъдрост:
Ако искаш да посадиш дърво за някого, нека да е плодово.
Ако искаш да подариш на някого кон, дай му най-добрият ат.
Ако си наел да възпитаваш нечие дете, върни го на родителя му крилато.
– Как да го направя, като аз самият не мога да летя?
– А ти опитай! – казал старецът и си затворил очите.
***
Минали години.
Старецът си седял на същото място и гледал в небето.
Гледа: лети дете, а след него – учителят му.
Те се приближили, спуснали се на земята и се поклонили на стареца.
– Връщам детето крилато! – казал учителят и гордо погледнал възпитаника си.
А старецът погледнал крилата на мъжа и рекъл:
– Мен повече ме радват твоите крила…
За да възпитате крилато дете, трябва вие самите да се научите да летите…