Според хрониките в началото на VII век хан Кубрат се ядосал на своите синове и им счупва джиесемите в главите и ги заклева никога да не се разделят, а ако се случи да се разделят, винаги да поддържат мобилна връзка помежду си. Точно тогава се полагат основите на първия български мобилен оператор “КонТел”.
През 681 г. хан Аспарух, с мобилен номер 000-681, минава река Дунав, вдига антената и пуска по един есемес на всички прабългари: “Tuk shte bude Bulgaria”. По това време седемте славянски племена все още нямат мобилна връзка помежду си и не успяват да се координират в “Славян Фамилия”. Затова са принудени да сключат неизгоден договор с “КонТел”. Плиска става комуникационен център на “КонТел”, а “КонТел” – главен джиесем-оператор на Балканите. Тервел говорил по мобилния си телефон с Тангра. След този разговор България опира на две морета. Двата оператора -българския “КонТел” и византийският “ВизНет”, сключват договор за сътрудничество с цел отбиване на атаките от арабските оператори, които предлагат евтини сим-карти, с които се опитват да зарибят европейския пазар.
Междувременно хан Крум въвежда драконовски закони срещу крадците на импулси. Провинилите се лишават от операторски права до края на живота им чрез опцията “hands free”, т.е. освобождава ги от ръцете им чрез отрязване. След което на крадците им се налага да ползват чужда помощ дори за едно обаждане до тоалетната. В началото на IX век България отново диктува модата в модерните комуникации.
Услугите на “КомТел” са кирилизирани благодарение на системните администратори – братята Кирил и Методий. Затова в края на века “КонТел” има обхват на три морета, а Цар Симеон получава златен номер в българската история. Българите имат роуминг в цялата Византийска империя. Паисий Хилендарски не си играел да преписва, а разпространявал своята “История славянобългарска” чрез есемеси от типа “О, неразумний юзъре…”. Но не всички били толкова щастливи – спомнете си за “Жисием и страдание грешного Софрония”…
