Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк

Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка. – Естествено – казал управителят. – Колко искате да вложите?
– Три милиона долара – отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
– Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметка та си?
– В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
– Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – по любопитствал президентът.
– От хазарт – отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
– От какъв хазарт?
– А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд ташаците ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
– Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
– Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
– Да не бързаме – казал той. – Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
– Абсолютно – заявила дребничката възрастна госпожа. – И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали ташаците му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
– Адвокатът ми е тук като свидетел – пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че ташаците му не са квадратни.
– Предполагам, че печелите облога – казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
– Какво му става? – попитал президентът на банката.
– Оставете го този нещастник – отвърнала дребничката възрастна госпожа.
– Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за ташаците!