Понеделник:
Пристигнах на работа, както обикновено – в 7 и 30. Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS.
Вторник:
Пристигнах на работа, както обикновено – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой идиот ми звъни в 8 и 30? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше ключено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”… Всички кабели наизскубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Строявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета.
Чукане на вратата.
Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ).
– Макси, а оптична мишка имаш ли ?
– А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ?
– Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето.
Дадох и обикновена мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават ! ). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос… явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните.
Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се.
-А на теб какво ти се падна ?
Мамка му… какво може да бъде ? Добре, че видях кутията.
– Ми, единия с вафла, другия с лешник
– Заповядай, вземи си още !
– А, благодаря красавице, трябва да бягам !
След обяда отивам в подчинения филиал на института.
При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го пре**аха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда:
– Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ?
– Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица.
– Млади човече, а как ви е името ?
– Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна )
– Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура.
Дядо, не на мене тия.
– Те не се инвентаризират, това са консумативи.
– А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ?
– Може, разбира се !
Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор.
Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам.
– Вземете си бонбони.
– А, не благодаря, аз сладко не пия… тъй де, не ям. Наденички има ли?
Дават ми сандвич със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с тях. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта… Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта.
Сряда:
До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж.
Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х… защо ми изключва хъба постоянно.
– А ти защо постоянно ми изключваш колонките ?
– Да ти… аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички )
За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба.
До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъл 30 градуса (специално го мерих с транспортир ) Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира.
Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра.
– Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра…
– И ?
– Амииии, такова… той почна да бръмчи… и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ?
( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? )
– Я донесете компютъра тук, ще го погледна.
Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, преебал се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия:
– А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ?
– Вземай, само после го върни
При нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец.
Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновенно хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час:
– Не ми се отваря ЦеДе-то…
– А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един идиот, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то )
– Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то…
– Добрее…. донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили )
Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа.
Четвъртък:
Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диамант. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народът е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновено с отвертката. Като поздравявам, народът диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството.
Аз: – Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера )
